Мъгливият, планински пейзаж е голяма привлекателност. КИТАЙ ДЕЙЛИ
Джан Шупенг стои на платформа, широка по-малко от два квадратни метра в началото на март, когато зимата леко разхлабва хватката си върху планинския пейзаж на Джанджиаджие, провинция Хунан.
Под него колосална каменна врата се пробива през отвесна скала на 1300 метра нагоре, сякаш някой гигант някога е пробил юмрук през планината и е оставил дупката като врата към небето.
Отвъд него хиляди колони от кварцов пясъчник се издигат през мъглата като вкаменени пръсти на древни богове в Националния горски парк Джандзяджие, върховете им се носят над облаците, сякаш самата земя е оживяла и се протяга към небето.
Джан се стабилизира за няколко секунди, преди да скочи в уинг костюм, под възгласите на зяпачите и техните вдигнати телефони.
За три или четири секунди той пада с 220 километра в час, два пъти над обичайното ограничение на скоростта на магистралата. Въздухът се блъска в тялото и лицето му. Всяко малко отклонение променя траекторията му.
„Невъзможно е да се опише“, казва той, докато се опитва да обясни усещането, добавяйки, че то изисква интензивен фокус.
След дъга той се изравнява, лети, отваря парашута си и се приземява на малък паркинг.
За Джан това не е представление, а редовна тренировка и той е изпълнявал подвига повече от 1800 пъти.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта