Ако ви попитат коя страна със среден доход има едно от най-ниските нива на образование, много малко биха казали Китай. Непрекъснато чуваме истории за масово разширяване на университетите, рекорден брой годишни дипломанти и елитни институции, които се нареждат сред най-добрите в света. Въпреки тези впечатляващи крачки, пропуските в образованието остават голяма пречка пред по-нататъшното икономическо развитие на Китай. Страната остава до голяма степен недостатъчно образована за нивото си на икономическо развитие: само около 31 процента от китайското население е получило средно или по-високо образование, въз основа на последното преброяване на населението в страната. Дори в сравнително богатия Шанхай делът е малко над 50 процента. Тези цифри, които може да не са забележителни за много по-бедни икономики, поставят Китай близо до дъното в сравнение с други страни със среден доход – да не говорим, че Китай е в рамките на обсега да се превърне в страна с високи доходи, въз основа на стандартите на Световната банка. Обратно, инвестициите на Китай във физически капитал, като фабрики, транспорт и инфраструктура, дадоха резултати страхопочитание в чужбина и гордост у дома. Китай е пълен с блестящи небостъргачи, високоскоростни железници и монументални инфраструктурни проекти. Десетилетия инвестиции в този физически капитал превърнаха Китай във втората по големина икономика в света.
Въпреки това, докато Китай забогатява и се изправя пред нови икономически пречки, които не могат да бъдат решени с друг нов мост, той трябва да осъзнае, че икономическото надграждане изпреварва масовото образование. Справянето с този дисбаланс, въпреки че може да отнеме десетилетия, е задължително, ако Китай иска да се присъедини и да остане в редиците на развития свят.
Китай има дълга история на развитие на физически капитал. Националният мит за основаването на страната включва Ю Велики използване на инфраструктура за контрол на наводненията. Разминаването между физическия и човешкия капитал обаче не винаги е налице. Преди реформата и отварянето човешкият капитал на Китай, в сравнение с нивото му на развитие, беше доста висок. Кампании за масово ограмотяване, всеобщо начално образование и инициативи за обществено здраве, като напр босите лекариозначаваше, че до 70-те години на миналия век Китай е имал относително здраво и основно грамотно население въпреки ниския си доход на глава от населението, което му дава необичайно силни основи на човешкия капитал за страна на нейното ниво на развитие. Това беше ключът към по-късния икономически възход на Китай.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта