Новини от Българо-Китайската търговско-промишлена камара
Регион Китай 2025.12.15
От 12 до 14 декември 2025 г. г-н Фън Син, председател на Българската китайска търговско-промишлена камара в регион Китай, г-н Уанг Жиганг, президент на Източнокитайския клон на Българско-китайската търговско-промишлена асоциация в Китай и г-н Фу Тие, президент на клона на Североизточен Китай на Българо-китайската търговска камара и Индустриалната асоциация в китайския регион посети заедно автономния регион Гуанси, за да проведе тридневно задълбочено проучване, за да разбере инвестиционните политики на местното правителство, подробности за каналите за задгранично сътрудничество и осъществимостта на бъдещо задълбочено сътрудничество. През този период делегацията посети Китайския бизнес център на АСЕАН и проведе задълбочен обмен с представители на оперативния екип на центъра.
Г-н Танг Хай, генерален мениджър на операциите в Китайския бизнес център на АСЕАН, за първи път представи позиционирането на центъра и успешните случаи на вътрешно и международно сътрудничество през годините.
Китайският бизнес център на АСЕАН е платформа, създадена в Гуанси за насърчаване на икономическото и търговско сътрудничество между Китай и страните от АСЕАН, като предоставя услуги като търговия и инвестиции, икономическа платформа и технологични иновации и насърчава сътрудничеството между страните от RCEP. Основната му информация е следната:
фон: Центърът е създаден в Гуанси, за да разшири веригата на стойността на China ASEAN Expo и е основен демонстрационен проект за иновации в пилотната зона за свободна търговия Гуанси.
Стратегическо значение: Центърът има за цел да постигне откритост на високо ниво, международна дейност и търговска дейност, да насърчи сътрудничеството между Китай, страните от АСЕАН и RCEP и да засили допълнително регионалните икономически връзки.
Функционално позициониране: Като цялостна платформа за обслужване на „едно гише“, центърът предоставя разнообразни услуги, включително насърчаване на търговията и инвестиционното сътрудничество, насърчаване на платформена икономика и инкубация на технологични иновации и предоставяне на услуги за таланти за малцинствени езици.
Оперативна ситуация: От официалното си откриване и работа на 24 април 2021 г., центърът активно организира различни дейности, като събитието „Лекторна зала“ по външна търговия, предоставяйки професионално обучение и възможности за обмен и помагайки на предприятията да подобрят ефективността на спазването на изискванията.
След това г-н Фън Син, председател на асоциацията на Българската китайска индустриална камара в Китай, представи историята на развитието и успешните случаи на асоциацията. Той подчерта функционалното позициониране на подрегионалните клонове. Като асоциация, създадена в България, тя активно насърчава междуиндустриалното и многостепенно сътрудничество между многостранните страни в Китай чрез установените си клонове в Южен Китай, Източен Китай, Североизток и Северозапад, които отговарят за механизмите за бързо реагиране, пазарната промоция и публичност, международната логистика и изграждането на глобална международна търговска база данни за доставки и маркетинг.
Китай е единствената страна в света с всички индустриални категории в Индустриалната класификация на ООН, което я прави единствената страна в света, постигнала пълно покритие на индустриалната верига. Това предимство формира цялостен производствен цикъл от суровините до готовите продукти.
Г-н Фън Син цитира основните предимства и глобалното влияние на Китай
Икономическа устойчивост: Цялата индустриална верига позволява на Китай да има силни способности за устойчивост на риск и да поддържа стабилност на производството чрез вътрешно разпределение при външни шокове.
Синергия на пазара и иновациите: 1,4 милиарда потребителски пазар (включително 450 милиона групи със средни доходи) и цялата индустриална верига взаимно се рекламират взаимно, стимулирайки технологичното повторение и икономиите от мащаба.
Глобална конкурентоспособност: разчитане на ценово предимство на цялата индустриална верига и изнасяне на системна конкурентоспособност в проекта „Един пояс, един път“.
Той представи и основното състояние на България и конкурентните предимства: страните членки на ЕС, страните от Шенгенското пространство и страните от еврозоната от 2026 г.
Географско предимство: пресечната точка на Азия, Европа и Африка е първата спирка на „Един пояс, един път“ за влизане в Европа.
Геополитически и икономически предимства: най-ранната европейска страна, установила дипломатически отношения с Китай, излъчвайки 700-милионния потребителски пазар в Европа
Предимства на отвореното инвестиционно сътрудничество между страни с най-ниска данъчна ставка в Европа: както корпоративните, така и личните данъци се налагат с фиксирана ставка от 10% от печалбата, което я прави най-ниската в Европейския съюз
Изгодни индустриални клъстери:
Информационни технологии и аутсорсинг услуги: ИТ аутсорсинг центровете в Централна и Източна Европа имат по-ниски разходи за разработка на софтуер в сравнение със Западна Европа.
Производство на автомобили и електроника: Важна производствена база за автомобилни кабелни снопове в Европа.
Фармацевтика и биотехнологии: Водещи в производството на генерични лекарства, делът на инвестициите в биофармацевтични изследвания и разработки в БВП се увеличава всяка година.
Възобновяема енергия: Предвижда се до 2030 г. делът на чистата енергия да достигне 27,3%, а проекти за вятърна, слънчева и водна енергия ще ускорят изпълнението си.
Бизнес среда
Източна Европа има най-конкурентните разходи за труд и изобилие от многоезични таланти.
Зряла индустриална основа: Плътността на инженерите с висше образование е сред първите в Европейския съюз.
Ефективна логистична мрежа: Пристанище Бургас (Черно море), Паневропейски транспортен коридор и покритие на 5G мрежа.
В момента икономическите и търговски отношения между Китай и България са най-добрите в историята. От 2020 г. до 2024 г. обемът на двустранната търговия бързо се увеличи от 2,9 милиарда щатски долара до 4,1 милиарда щатски долара, а кумулативните инвестиции на Китай в Китай достигнаха 170 милиона щатски долара. Областите на сътрудничество обхващаха ключови отрасли като селско стопанство, производство, нова енергия, автомобили и информационни технологии. Българското правителство отдава голямо значение на сътрудничеството с Китай, а министърът на икономиката и индустрията публично изрази готовност за предоставяне на повече удобства и подкрепа за китайските предприятия. На този фон организирането на прецизно скачване на китайски предприятия е стратегическа мярка за отговор на инициативата „Един пояс, един път“ и за усвояване на периода на прозореца на европейското индустриално преструктуриране.
Надяваме се, че чрез тази конференция, в настоящата необратима тенденция на глобализация, но все още пълна с много неотложни трудности за разрешаване, можем систематично да популяризираме различни аспекти, включително култура и туризъм, образование, спорт, филми, международна търговия и т.н., и директно и бързо да изградим добра платформа за комуникационен механизъм за развитието на поминъка на хората в страната и предприятията.
Снимка въведение:
Първи отляво :Г-н Уанг Джиган, президент на Източнокитайския клон на Българо-китайската търговско-промишлена асоциация Регион Китай
Втори отляво :г-н Фу Тие, президент на североизточния китайски клон на Българо-китайската търговско-промишлена асоциация Регион Китай
Третият отляво: Г-н Танг Хай, генерален мениджър на операциите на Китайския бизнес център на АСЕАН
Първи отдясно: г-жа Ли Фей от отдела за стратегически ресурси на Китайския бизнес център на АСЕАН
Втора отдясно: г-н Фън Син, председател на Българо-китайската търговско-промишлена камара в региона на Китай
като това:
харесвам Зареждане…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта